Кои вируси отключват диабет

Захарният диабет е хронично заболяване, което протича с абсолютен или относителен дефицит на инсулин. Характеризира се с увеличение на кръвната захар и нарушение на обмяната на белтъци, въглехидрати и мазнини. Всички тези нарушения заедно довеждат след себе си развитие на неврологични усложнения и такива на кръвоносните съдове.

Двете основни форми на диабета са инсулинозависимият – тип 1 и неинсулинозависимият – тип 2. Като причини, които се изтъкват по отношението на развитието на заболяването, това са – генетичните, също влиянието на вирусни и химични агенти, автоимунни процеси и други.

Конкретно за диабет тип 1, който се развива по-често в младата възраст, се забелязва зачестяване на новите случаи в зимните и пролетните месеци. Което от своя страна се свързва с това, че в тези сезони вирусните и бактериалните инфекции са много по-чести. Естествено, те са спомагателни фактори, които участват в отключването на болестния процес.

Според направени епидемиологични проучвания се открива новопоявил се диабет при прекарали сравнително скоро инфекции, причинени от коксаки вирус, паротидният, рубеолният, както и херпес вирус и цитомегаловируса. Процесът на увреждане на клетките на панкреаса е автоимунен. Дължи се на кръстосана реакция между вирусните частици и панкреасните структури. С тях се води до атакуване на панкреаса от имунната система, защото тя приема клетките му за чужди.

Херпесните вируси са разделени на подтипове. Включват се херпесът по устните, също този, развиващ се по гениталиите, причинителят на херпес зостер, цитомегаловирусът, Ебщайн-бар вирус и други. Предаването на инфекцията се осъществява по въздушно-капков и полов път. Вирусът се размножава в сетивни нерви и там остава като тлееща инфекция. Такъв тип тлееща инфекция не води до симптоматика, но човекът носи вирусите в поразените нерви. При спадане на имунитета инфекцията може отново да се активира.

Друг вирус, имащ отношение към диабет тип 1, като провокиращ фактор, е коксаки вирусът. За него е характерно причиняването на синдрома ръка-уста-крак. Налице е кратък период с повишаване на температурата, отпадналост, болки в корема, както и реакции от белите дробове – кашлица, задух. Характерни са болезнени лезии (малки по размери рани) по лигавицата на устната кухина, безболезнени мехурчета по дланите и стъпалата и обрив по бедрата, който силно напомня за този при боледуващите от морбили.

Паротидният вирус е този, който причинява заболяването епидемичен паротит или още познат сред населението като заушка. Най-често са поразени слюнчените жлези и по-конкретно околоушните. По-рядко, но не и за подценяване е, засягането на други жлези – панкреас, половите жлези. Засягането на половите жлези в някои случаи може да доведе и до стерилитет. А засягането на панкреаса и по-точно на т.нар. острови на Лангерханс, отговарящи за инсулиновата секреция, може да доведе до диабет.

Рубеолният вирус се предава по-въздушно капков път. По-често боледуват деца, докато голяма част от възрастните са го изкарали и имат траен и продължителен имунитет спрямо него. Характерно за протичането на инфекцията е отпадналост, главоболие и повишаване на телесната температура, които са твърде общи симптоми и може да наподобяват обикновена настинка. Но след няколко дни се развива специфичен обрив по кожата, която от своя страна има възможност да бъде сбъркан с тази на морбили и скарлатина.

От значение е добрата профилактика спрямо вирусните инфекции. Нужно е осигуряване на една силна имунна система, с която да бъдат намалени до минимум различни вирусни и бактериални инфекции. Защото така намалява и ролята на инфекциите като отключващ фактор в генезата на захарният диабет тип 1.
Прочети още на: Захарен диабет тип 1 – кои инфекции имат роля в отключването му? | Puls.bg - https://www.puls.bg/aktualno-c-6/zakharen-diabet-tip-1-koi-infektsii-imat-rolia-v-otkliuchvaneto-mu-n-20976