Доскоро по-голямата част от населението, в това число и медицинското съсловие, беше запознато единствено със същността и ползите на витамин К1, участващ в кръвосъсирването. Но благодарение на проф. Cees Vermeer от Университета в Маастрихт, Холандия, това вече не е така. Разбирайки, че в определени райони на Япония, хората страдат значително по-рядко от остеопороза и сърдечно-съдови заболявания, той и неговият екип изследват начина им на живот и хранене и установяват, че това се дължи на традиционното ястие „натто“.
Допълнителни проучвания в тази насока показват и високото съдържание на витамин К2 в тази японска храна (приблизително 90%), която представлява ферментирали соеви зърна. Трябва да сме наясно, че витамин К всъщност представлява група от мастноразтворими витамини, които основно се разделят на две групи – витамин К1 (филохинон) и витамин К2 (менахинон). Витамин К1 е важен елемент, който участва в образуването на четири от 13-те ензима, нужни за кръвосъсирването (т. нар. коагулационни фактори). Среща се предимно в зеленолистните зеленчуци (маруля, зеле, кейл, броколи, спанак и др.) Ролята на витамин К2 е напълно различна, като в най-общи линии, той ни предпазва от сърдечни заболявания, осигурява здрави кожа и кости, подобрява мозъчната функция, подпомага растежа и умственото развитие и служи като превентивна мярка срещу ракa.
Всъщност функциите на К2 са до такава степен по-различни от тези на К1, че много специалисти са на мнение, че в действителност може да се говори за два съвсем различни витамина. Дори и да приемаме нужното количество калций чрез хранителния си режим, когато той не отива на правилните места (а именно, в костите), не само няма да има видими резултати, но рискуваме да си навлечем редица здравословни проблеми, причинени от неправилния му метаболизъм.
Калцият, който се натрупва в меките тъкани на тялото, като например в нашите артерии, е главен виновник за познатите ни сърдечно-съдови заболявания. Тук се намесва витамин К2 — непознатото оръжие, което може предотврати смъртоносните калциеви натрупвания по стените на артериите ни. Той действа като своеобразен регулатор, който посредством различни протеини, насочва и отлага калция на правилните места, като по този начин ни предпазва едновременно от сърдечно-съдови заболявания и отзаболявания на костната система. С един куршум два заека!
Друга водеща функция на витамин К2 е да активира белтъците, които контролират клетъчния растеж. Това означава, че K2 играе много важна роля при превенцията срещу рака. Правят се редица нови проучвания, някои от които показват обнадеждаващи резултати при лечението на някои видове рак.
В публикация на престижното научно списание Osteoporosis International от Март 2013 се споменава, че при процеса на кръвообращение, витамин К2 допринася за карбоксилирането на остеокалцина, а увеличаването на активността на остеокалцина, може да бъде важна терапевтична цел за превенция и контрол на затлъстяването и диабет тип 2.
Сърдечно-съдовите заболявания, болестите на костната система (остеопороза, артроза), рак и диабет – през последните 100 години се превърнаха в основен враг на човечеството. Техният процент в световен мащаб драстично може да намалее с помощта на познатото ни вече оръжие – витамин К2.
Хубавата новина е, че витамин К2 се синтезира по естествен път в храносмилателния тракт от бактерии, които са част от микрофлората на червата.
Днес изследванията и научните дискусии са насочени в отговор на въпроса:
Какво е количеството на витамин К2, което организмът ни сам произвежда чрез стомашните бактерии и достатъчно ли е то?
Повечето специалисти считат, че това количество не е достатъчно за покриването на дневните ни нужди. Показателен, в защита на тази теза, е и примерът с японците, при които здравето се дължи на приемането на по-голямо количество К2, чрез ферментиралата храна „натто“.
В европейските държави хранителните продукти, съдържащи витамин К2, са десет пъти по-малко от тези, които съдържат витамин К1. Вследствие от забързания начин на живот и неправилно хранене, изглежда че естественото усвояване на витамини К1 и К2 е намаляло драстично през последните 50 години. Необходимото дневно количество от витамина е около 180-200 mcg.
Освен в натто витамин К2 се среща и в други, много по-вкусни храни, някои от които любими на българина. Млечните продукти са между тях, но не всички. Например, киселото мляко не съдържа К2, докато зрелите сирена – да. Като богати източници се отличават холандските сирена „гауда“ и „едамер“, както и френското „бри“.
Други източници, които си заслужава да споменем, са кокошите яйца (най-вече жълтъкът) и месото (органи като бъбреци и черен дроб).
Важно е обаче, те да идват от животни, хранещи се с естествена храна и да не са стимулирани с хормони. Консумирането на мазни риби като сьомга, риба тон, скумрия, пъстърва и др., също води до повишаване на нивата на витамин К2.
Освен ферментиралите соеви зърна, друг растителен източник е ферментиралото зеле – или както е известно в България – кисело зеле. И ако Япония ни е твърде далеч, а и не си падаме по изтънчените френски сирена, то в килера на почти всеки от нас се намира някое и друго забравено бурканче с кисело зеле от баба.
Източник: Fitbg
